от estaverg » 20 Юни 2010, 20:26
Ето и моята теза:
Действително Петров и Иванов противозаконно са отнели моторно превозно средство – нов лек автомобил „ Мазда” . За да се квалифицира деянието им като престъпление по чл.346 от НК е необходимо двамата да са имали намерение да го ползват. В конкретният случай липсват данни, които да обосноват наличието на такова намерение, а дори напротив. Посочено е , че Петров и Иванов са извършвали кражби и грабежи / користни престъпления/ , както и че след като „откраднали” автомобила „отишли в посещавано от тях заведение”. Последното говори, че Петров и Иванов са прекратили фактическата власт на собственика на автомобила са установили своя, при която имат възможност да се разпореждат фактически и юридически с автомобила . Не е необходимо установяването на владението да е дълготрайно , нито двамата да са успели да укрият вещта, нито да са се разпоредили с нея или пък да са обезпечили някаква полза от нея.
Видно е, че Петров и Иванов противозаконно са отнели чужда движима вещ – нов лек автомобил „ Мазда” от владението на другиго- в случая от собственика му, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвоят т. е налице са всички обективни и субективни признаци на престъплението кражба.
Това, че Петров и Иванов извършвали кражби, и това че и двамата са откраднали автомобила не може да обоснове наличието на предварителен сговор за извършването й. Това е така, защото за наличието на предварителен сговор е необходимо съгласието и решението за предварителен сговор да е постигнато не непосредствено преди отнемането, а в един по –ранен момент. За този по – ранен момент са казва само че „Петров и Иванов извършвали кражби и грабежи „ без да се конкретизира заедно или поотделно са ги извършвали. В този ред на мисли е възможно съгласието и решението за отнемане да е постигнато непосредствено преди отнемането. В казуса липсват и данни за предварително обмислена престъпна дейност – план, средства, начини, разпределение на ролите. Ето защо считам, че се в случая се касае за съучастие по смисъла на чл.20, ал2 от НК, а не за наличие на квалифициращото обстоятелство по чл.195, ал.1, т. 5 от НК
С оглед факта, че е отнет „нов” лек автомобил Мазда, считам се е налице квалифициращото обстоятелство по чл.195, ал.2 „ големи размери”, предвид това, че стойността на един нов лек автомобил Мазда надвишава размера на 70 минимални работни заплати -16 800 /към момента, тъй като не се посочва кога е извършено деянието/
Ето защо, на основание гореизложеното и предвид посочените данни в казуса, считам, че Петров и Иванов в съучастие противозаконно са отнели чужда движима вещ в големи размери – нов лек автомобил „ Мазда” от владението на другиго- от собственика му, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвоят, с което са осъществили състава на престъплението по чл. 195, ал.2 вр. 194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК .
Що се касае до действията на Петров спрямо Георгиев считам, че те обективират състава на престъпление по чл.198, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.18, ал.1 НК-опит за грабеж.
В казуса се посочва, че Петров и Иванов тръгвайки си, на неосветен паркинг пред заведението видели непознатия за тях Георгиев, като само Петров се е приближил към Георгиев, но не и Иванов. В този смисъл липсват каквито и да е данни за наличие предварителна уговорка между Петров и Иванов за грабеж , както и липсват каквито и да е данни за участието на Иванов в опита за грабеж, освен това ,че вероятно е бил в близост до местопрестъплението. Последното обаче не е достатъчно да ангажира наказателна отговорност на Иванов за извършване на опита за грабеж, още повече, че прерастването в умисъл грабеж, важи само по отношение на този, който е упражнил принудата – в случая Петров .
С оглед всичко гореизложено, може да се обобщи, че Иванов е извършил престъпление по чл.195, ал.2 вр. 194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК , а Петров в условията на реална съвкупност престъпления по чл.195, ал.2 вр. 194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК и чл.198, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.18, ал.1 вр. чл.23,ал.1, предл. 2 от НК .
По отношение действията на Георгиев:
Неизбежната отбрана изисква непосредствено и противоправно нападение от човек. Нападение е всяко деяние, което поставя в реална опасност или уврежда държавни и обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго. В този смисъл заплашването с нож на Георгиев е непосредствено нападение, тъй като е създадена реална опасност за увреждане на личността му.
Нападението е и противоправно, тъй като е с цел да се отнеме владението на Георгиев върху автомобила. С оглед на това няма спор, че до произвеждане на изтрела Георгиев е действал при неизбежна отбрана.
За да се ползва от правилата на неизбежната отбрана, Георгиев следва да се защитава чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
В чл. 12, ал. 2 НК се посочва, че превишаване пределите на неизбежната отбрана ще има само ако защитата явно несъответства на характера и опасността на нападението. Несъответствието е явно, когато е изразено ясно и не възбужда съмнение.
Съответствието се определя от съвкупността на всички обстоятелства, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и защитата, значението на защитавания и увреден обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, броя на нападателите и отбраняващите се, мястото и времето на нападението и др
Последните трябва да се преценяват с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай.
Към характера на нападението се отнасят например видът и обектът на защита - обществените отношения, които се засягат, а когато нападението е престъпление, и обстоятелствата, които характеризират степента на обществената опасност, с оглед на която законодателят е дал и съответна квалификация на деянието.
За опасността на нападението пък са от значение онези обстоятелства, които засягат интензивността на нападението, начините и средствата, с които се извършва, броя на нападателите, мястото и времето, където е упражнено насилието и др.
Действително чрез заплахата с нож се поставят в реална опасност живота и имуществото на Георгиев и ножът, както и огнестрелното оръжие могат да причинят смърт.
В конкретният случай Петров се приближил и заплашил нож Георгиев, като поискал ключовете. Не ясно какъв нож е използвал / джобен, боен,/ и по какъв начин Петров е използвал ножа/ показал ли го е или не, извадил ли го е, и като го е извадил насочил ли го е/. Петров е приближил, но липсват данни дали се е приближил до такова разстояние, което на първо място с оглед близостта до Георгиев, да повиши опасността от евентуално последващо действие с ножа. На второ място не е ясно дали Петров е приближил достатъчно, че ножът да бъде видян от Георгиев или ако е видян дали би могъл да бъде разпознат и възприет от него като нож, с оглед обстоятелството, че действието се развива на неосветен паркинг и не ясно каква е зрителната способност на Георгиев. Следва да се отчете и факта, че заплахата е осъществена само от Петров и само той е приближил.
В тази ситуация, при която с оглед изложените обстоятелства нападението не разкрива такава висока степен на опасност- заплаха с нож, Георгиев използва такова средство за защита /огнестрелно оръжие/ и по такъв начин /стреля в крака на Георгиев/, че с оглед интензитета, както и по силното и бързото поразяващото действие на оръжието при конкретните обстоятелства, разкрива явно несъответствие на характера и опасността на нападението.На заплаха с нож се противодейства с изстрел в бедрото, който довежда до раздробяване на костта.
С оглед на тези съображения считам, че Георгиев действал при превишаване пределите на неизбежната отбрана до произвеждане на изтрела, а при последващите му действия срещу Петров изобщо няма неизбежна отбрана, тъй като нападението на Петров е отблъснато с прострелването в крака.
Предвид данните в казуса и това, че Георгиев е бил въоръжен и то не само с огнестрелно оръжие, но и с метален прът в багажника на колата, навежда на извода , че той е очаквал и е бил подготвен за евентуално нападение, поради което не може да се обоснове извода, че превишаването на пределите на неизбежната отбрана се дължи на уплаха или смущение.
Причиненото от Георгиев на Петров телесно уреждане - раздробяване на бедрената кост е от такова естество, че води до загуба на способността крайника да изпълнява основната си функция, като възможността да се постигнат някои подобрения в отнетите му функции чрез поставяне на протези, инпланти е без значение за съставомерността на деянието.В този смисъл е налице осакатяване на крак , което представлява тежка телена повреда по смисъла на чл.128, ал.2, вр.ал.1 от НК.
След като нападението е прекратено, деянията на Георгиев- счупването на лакътя на лявата ръка на Петров и избиването на петте му предни зъба могат да се оценяват само като извършени в състояние на силно раздразнение, а не и като извършени при неизбежна отбрана.
В конкретният случай обаче няма данни, които да обосноват категоричен извод за състояние на силно раздразнение у Георгиев. Възможно е последващите му действия с металният прът да са породени не от силно раздразнение, а от особености на личността му – жестокост, склонност към насилие,отмъстителност и т. н.
Счупването на лакътя на лявата ръка на Петров е средна телесна повреда, тъй като се ограничава движението на ръката в пълен обем за определен период от време, а избирането на зъбите – само ако без тях се затруднява дъвченето или говоренето.
В този ред на мисли и с оглед изложените съображения Георгиев следва да отговаря за по – тежкият резултат, който поглъща по-леките, а именно тежка телесна повреда, причинена при превишаване пределите на неизбежната отбрана– чл.128, ал.2 вр. чл.132,ал.2 вр. ал.1,т.1 от НК.